20% - толкова искат учените от БАН върху заплатите си

Началната си оставала ниска, била около 800 лв.
81
20% - толкова искат учените от БАН върху заплатите си
Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Dnes.bg

Българската академия на науките чества днес 150 години от основаването си с поредица събития.

Въпреки постиженията, с които могат да се похвалят учените през години, това финансирането си остава основен проблем пред тях.

Още по темата
"Голяма част от изследванията, които се правят, имат нужда от съвременна инфраструктура, която е скъпа. Освен това тя после изисква поддръжка. За да се извършват някакви изследвания, са необходими определени материали, които също са скъпи. От друга страна е факторът заплащане на труда на учените", каза пред БНР председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски .

Той подчерта, че началната средна заплата в БАН е ниска – от порядъка на 800 лв.

"Към нея се добавят докторските и прослуженото време. Базовите заплати не са високи. Има доста колеги, които работят по допълнителни проекти, откъдето е възможно да се повиши възнаграждението, но те са с определен период на действие", призна академикът.

По думите му обаче в последните 2 години има подобрение в това отношение.

"2018 г. беше първата година, в която имаме по-голям бюджет от 2009 г. 10 години имаше недофинансиране, което се отрази на БАН и в голяма степен демотивираше учените. Сега тенденцията се е обърнала. Усещаме разбиране от институциите, но това трябва да продължи със същите темпове", обясни той.

БАН предлага трудът на учените да се обвърже със средната заплата, но засега няма индикации това да се случи.

"Затова в момента се борим за солидно увеличение по отношение на процентите, за да може трудът на учения също да бъде адекватно заплатен", каза още академикът.

"Смятаме, че най-малко едно 20% би трябва да е увеличението на труда, за да се обере недофинансирането през годините", каза акад. Ревалски. 

Според него най-голямото предизвикателство пред Академията да запази хората си и да привлече и задържи младите. По думите му след 5-6 години БАН ще загуби около 700 – 800 учени по чисто биологически причини.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


81
Още по темата: БАНученизаплати
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
81
2
 
1
 
! Отговори
До 71 преди 4 години
Трогна ме с наивната си вяра.Неотдавна слушах страстното изказване на една леля. Почти изпадаше в транс, обяснявайки, че след като защити дисертация, младият човек, дори и да е имал дотогава публикации, трябвало да бъде назначен най-напред като проучвател. После да му отпечатат още 8 публикации, за да стане гл.асистент.В този институт преди 30-35 г., за да те назначат н.с. ст. е била нужна защитена дисертация и 1 публикация или 1 участие в конференция. Лелята тогава е станала н.с.
80
1
 
4
 
! Отговори
- продължение преди 4 години
тогава са длъжни да ги назначат направо на позиция гл.асистент.Такова протакане се прави, за да се забави хабилитацията на някого. По закон, трябва да си с минимум 2 год. стаж на науч.длъжност, за да се хабилитираш.За 2 год. стаж като обикновен асистент, човек с много публикации може да защити дисертация, ако я има вече подготвена и, изтекат ли двете години, да представи и хабилитационен труд. Да, ама под претекст, че всеки институт си преценява сам, на някои се пречи да ползват тази възможност
79
1
 
3
 
! Отговори
Пак до 74 преди 4 години
без никаква публикация и без никакъв предишен трудов стаж. Но, според закона (поне когато го приеха преди 9 г., сега не знам има ли промяна в това отношение), имаш кратък срок, мисля че беше 2 години да защитиш дисертация. Така че да си правиш сметката.В отделните институти обаче, използвайки постулата за академичната свобода, тълкуват този закон както си искат. Случва се на някои хора с голям стаж и много публикации да им откажат такова назначение с аргумента, че трябва да са с д-р степен. Но
78
1
 
4
 
! Отговори
До 74 - продължение преди 4 години
После, след първото атестиране някои ставаха н.с. ст., дори да са публикували само една статия за период от 3-4 г. На други им правеха намеци, че трябва да имат монография, за да станат н.с. ст. И тези намеци идваха от страна на ръководители на секции хабилитирани някога с по 2-3 публикации, под претекст, че нямало достатъчно хабилитирани за нуждите на института. За Беда, това се случваше и през 80-те години.Днес - като обикновен асистент могат да те назначат само по документи, без никаква
77
1
 
3
 
! Отговори
До 74 преди 4 години
Не си много добре осведомен.На позиция научен сътрудник трета степен в отделни случаи назначаваха току що завършили студенти. За беда, това не бяха отличници на съответните випуски, а лица, явили се на конкурс за аспирантура, но класирани на второ място или подали документи да ги назначат като обикновени специалисти, но след събеседване ги преценили, че имат качества на изследователи. Нали разбираш, че това се правеше само за нечии деца.Защитилите дисертация ги назначаваха като н.с. ст.
76
2
 
5
 
! Отговори
Аршин според човека преди 4 години
Една я направиха професор в навечерието на промените. Не доцент, а професор. Беше на около 34 г. Най-напред скоропостижна хабилитация, после професура и то с единствено книжле - нейната кандидатска дисертация с леко променен увод, плюс няколко публикацийки, които показват само що годе някаква обща култура в една от областите на хуманитаристиката. Само че баща й беше сред приближените на Т.Ж. и явно е бил добре информиран, че предстоят промени. Подсигурил си е детето човекът.
75
0
 
1
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
72 - Франция ако ще я даваме за пример има 10 универстета при 40 милионно население. тя може да си позволи ранно хабилитиране на учени.България в момента има 52 университета и почти толкова институти. Само в БАН има 2000 хабилитарани лица. това прави толкова много професори и доецент, че титлата се обезценява, затова изкуствено я задържатПо времето когато през 30-те години са съществували само БАН, Софийският университет и Свободният университет масово са се хабилитирали на 33-35 г.
74
1
 
1
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
ако на 18 години те приемат в университет учиш две за 1 на 23 излезеш в университета, веднага те вземат на работа а ти си събирал докато си студент теренни материали, които не са публикувани, можеш в рамките на една година да пуснеш само с няколко месеца разлика докторска дисертация и за н.с. трета степен и така на 26 години да станеш научен сътрудник първа степен. това не значи, че си мамино синче, пак трябват сериозни проучвания.
73
1
 
1
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
нека не сравняваме Запада с България там има съвсем друга система на оценяване.Ако ще правим такива сравнения през 30-те години в България е и имало 30-годишни порефосори, които са били много сериозни имена в науката, например проф. Яранов.само че тогава трите степени н.с. първа, втора и трета степен НЕ СА СЪЩЕСТВУВАЛИ., нито пък голям докторСтаваш доктор и веднага след това - доцент. Днес също може да стартираш рано, ако учиш в университета 2 години за една, ако не караш казарма
72
0
 
1
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
До Анонимен 70Хабилитират се по-рано, защото така е редно. Само че тук нещата са архаични и битува заблудата, че доцентите и професорите са много. Защото така е удобно. Истината е, че хабилитираните учени в България са малко, по европейските и световните стандарти.
71
0
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
До Анонимен 67Разбирам ти сметките, но всичко е индивидуално. Има не малко доценти под 40 години, които не са "измислени", поне не и за нивото тук. Реално освен докторската степен ти трябва актив от публикации и някои други активности, и често зависи от теб, кога и колко бързо ще ги натрупаш. Има не малко доценти, които са имали публикации още през студентските си години, и не са ги "използвали" за докторската степен. За да станеш доктор, по редица специалности ти трябват само 2-3 публикации.
70
0
 
4
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
До Анонимен 67Само че на Запад не един и не двама се хабилитират доста по-рано. защо ли?
69
0
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
66, разбира се че е вярно че има некадърни професори, но не хубаво да се абсолютизира.Има също така и много кадърни професори.Проблемът е, че системата е така измислена, че не награждава трудолюбивите,умните и успешните, а мързеливите и оттук идат бедите. Затова кадърните предпочитат да бягат на запад.
68
2
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
Вие тук си спорете, аз наистина съм на работа и върша нещо. Не мога до безкрай да пиша тук.Но продължавам да твърдя, че пари трябва да се дават само за реално свършена работа.
67
1
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
следват три степени - н..с. първа степен, втора степен и трета степен. минумим по няколко месеца командировки, ходене на терен, събиране на материали за всяка степен. посел - обработка на материалите поне един месец. После писане на сериозен труд - поне 1-2 години, най-често три. накрая има голям докторат, без който не можеш да стане хабилитирано лице и се гледа много сериозно. Опааааа минаха още 3 години.И какво стана дотук - 40 години за сериозен доцент
66
2
 
7
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
Писаното за некадърни професори и другите, които им вършат работата е вярно. Случва се кадърният да е и обикновен проучвател (специалист с висше образование). Знам няколко такива случаи. Изгубиха им времето да ги залъгват, че "ще ги пуснат" да защитят дисертация на самостоятелна подготовка. Двама напуснаха, но след като мина половината им трудов стаж. Един го залъгваха до пенсия.По другите институти сигурно също има подобни случаи. Всеки си знае защо остава в научен институт, ако му пречат.
65
0
 
1
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
57 - сигурно говориш за частни случаи. В БАН има 4000 души, близо половината са учени. Да, на теория може да станеш и под 40 г но трябва страхотни усилия да положиш. колко души общо стават на 35 години доценти от 2000-3000?Ето малок факти - в университет се влиза към 18-20 г.ако приемем че учиш 5 г - към 24-25 г си завършилведнага да почнеш работа, 3 години докторска не ти мърдат - 28 а като добавим работа на терен, повечето малки доктори са на 30
64
1
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
До Анонимен 57Аааа, байно тук пролича, че или си крайно неосведомен, или се опитваш да манипулираш!И обикновен висшист може да бъде ръководител на проект, има не един и два примера.Кой ти е казал, че под 40 г. не можеш да се хабилитираш? по света това е редовна практика, тук препъват, бавят и разтакават колегите си. За мамините синчета на академиците, разбира се, това не важи.
63
0
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
До Анонимен 57Извинявай, но при теб личи "непознаване на материала". Не е необходимо да си хабилитиран, за да си ръководител на проект (справка - конкурсите на НФНИ и много други). Второ, далеч не всички пари са за института. Изпълнителите на проекта получават хонорари. Трето - няма особено значение, дали си доцент или професор, всичко зависи от личната ти активност. Т.е. нищо от това, което си писал за БАН, не е вярно. Съжалявам.
62
2
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
написал съм това което съм написал - точни науки. Физика, химия, и пр. Естествените науки не ги слагам тук, там също може да се върши работа работа на терен, не е нужно да стоиш затворен в кабинет или лаборатория, те са по-близки до хуманитарните.Даваш частен случай и по него съдиш за 3000 души. Прекрасно ама знаеш ли колко кадъри учени има? да, естествено има и некадърни. Ама то така е навсякъде. При депутатите колко от тях стават за нещо. Е, при учените процентът е доста по-висок.